Царевец - Патриаршия

Българската патриаршия е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ около 30 дка. При разкопките от 1960 до 1965 г. се установи, че Патриаршията, също както и царският дворец, била самостоятелна крепост във вид на неправилен многоъгълник, ограден с крепостни стени, порти и кули. Входът се намирал на западната страна – подсилен с две последователни врати. От юг и север се издигали две бойни кули. Също там, долепени до крепостната стена, се издигали жилищните, стопанските и служебните помещения.

В централната част на комплекса, на най-високото място на хълма, се извисявала патриаршеската църква „Възнесение Господне“. Тя е построена върху основите на раннохристиянска църква, датирана от края на V и началото на VI в., представляваща трикорабна базилика с една апсида. Патриаршеската църква е строена на два етапа:

първи – в началото на XIII в. като еднокорабна църква с полуцилиндричен свод;
втори – през XIV в., когато е извършено разширението и преустройството и в кръстокуполна, триапсидна църква с два притвора.

До южната стена са открити три помещения, средното от които е кула звънарница-рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква била богато украсена отвътре и отвън. При разкопките са открити много декоративни панички и четирилистни розети, разноцветно украсени и хиляди късове от стенна мазилка със стенописи.

По-нататъшното проучване, реставриране и консервиране на средновековните паметници на хълма „Царевец“, както и подготовката за тяхното експониране протичат във връзка с изпълнение на приетата още през 1978 г. програма „Велико Търново-1300“, която включва два основни етапа – първия до 1981 г. и втория до 1994 г. През първия етап по проекти на архитектите Боян Кузупов, Илия Левтеров и Теофил Теофилов са възстановени порти, крепостните стени, патриаршеската църква „Св. Възнесение Господне“ и кулата звънарница към нея. Възстановяването на Патриаршеската църква е извършено въз основа на данните от археологическите проучвания и сведенията от средновековните документи (карти, миниатюри) и след общественото обсъждане на направените на място макети.

Декоративно-художественото оформяне на интериора на Патриаршеската църква е дело на художника Теофан Сокеров. Тъй като Патриаршеската църква е пълна реконструкция, тя не е стенописана по църковния канон. Църквата представлява храм паметник, в който чрез средствата на съвременното монументално изкуство-мащабни фигурни композиции, художникът проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава.

Особена роля за емоционалното възприемане на стенописите и цялостната атмосфера в интериора на Патриаршеската църква играят специалното осветление и озвучаване. Реализацията на стенописите е дело освен на художника Теофан Сокеров и на неговите помощници художниците Иван Иванов, Иван Василев, Кольо Йончев и Найден Найденов. Патриаршеската църква, един от обектите на 800-годишния юбилей от въстанието на Асеновци, освобождението от ромейско владичество и възобновяване на българската държава, е отворена за посещение през ноември 1985 г.

Освен работата по Патриаршеската църква е извършена и консервация на жилищните и други помещения около Патриаршията. Възстановителните работи на хълма „Царевец“ в общи линии са приключили през 1985 г. Предстои все още работа по довършване на разкопките и консервацията на южния склон на Царевец, който ще се свърже с мястото около югоизточната бойна кула, и по реставрацията на главния вход на царския дворец.