Царевец - Укрепителна система

Укрепителната система на средновековната крепост Царевград Търнов е сложно устроена. Тя се състои от околовръстни стени, опасващи целия хълм и други напречни, спускащи се перпендикулярно към реката. Крепостната стена по скалния венец на Царевец, дебела 2.4 m, а на някои места стигаща до 3.6 m, има бойници и кули. Тя е проучена главно от 1958 до 1963 г. Установено е, че в строителството и са съществували три периода:

първи – отнасящ се към ранновизантинската епоха с най-ранните строежи, датирани към началото на V-VI в.;
втори – към първата половина на XII в., значително преди 1185 г.;
трети – вероятно към XIII в., тъй като през периода на Втората българска държава околовръстната крепостна стена търпяла чести поправки и разширения, които непрекъснато я преобразявали.

При археологически разкопки през 1977 – 1978 г. в кв. „Асенов“ около църквата „Св. Четиридесет мъченици“ се откри крепостна стена покрай реката, дебела 2.7 m, с бойни кули към Янтра и една кула кладенец.

В крепостта на хълма „Царевец“ можело да се проникне през три входа:

Главният вход заемал най-западната част на хълма. Изграден е върху тесен скален масив, нарочно пресечен за създаване на допълнително охранително съоръжение. Макар и естествено труднодостъпен, входът бил снабден с пет последователни порти:

Пред първата порта над „Сечената скала“ имало дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. и бойна кула над портата. Възстановена е без кулата през 1932 – 1934 г. по проект на арх. Александър Рашенов.

Втората порта се намира на 32 m след първата, където са установени основи на 2 четириъгълни кули, запазени до 1910 г. Южната кула е външна за куртината, а северната вътрешна.

Третата порта се намира на 29 m след втората, като тя е била защитавана от една правоъгълна кула южно от нея. В по-късен строителен етап е добавен допълнителен северен устой за по добра защита.

Четвъртата порта на главния вход се издигала на 37 m след третата и е съществувала до 1889 г. Тя била изградена върху основите на по-стара порта от крепостната стена от I-VI в. Четвъртата порта е реставрирана през 1971 г.

Петата порта се е намирала на 25 m от четвъртата, като тя била изградена между малка вътрешна правоъгълна кула от юг и голямо вътрешно укрепление от север. Вътрешното укрепление се е простирало северно от пътя между четвъртата и петата порта и е било солидно защитено с дебели до 3.5 m крепостни стени.

Вторият вход на крепостта е Малката порта (Асеновата), намираща на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката между Царевец, „Трапезица“ и „Новия град“. Над Малката порта се издигала кула на два етажа. Вратата била двукрила, дървена, обкована с големи железни гвоздеи. Малката порта и кулата над нея са реставрирани през 1975 г.

Третият вход, т.нар. Френкхисарска порта, се намирал северно от югоизточната бойна кула. Тя служела за връзка с квартала на франките, към който водел широк 2.5-метров път, запазен до 1910 г. В югоизточния край на крепостта Царевец (най-достъпното място на хълма) се издигала бойна кула, охраняваща Френкхисарската порта и голямо водохранилище до р. Янтра. Тази кула е свързана с името на латинския император Балдуин, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Известна е като Балдуинова кула, реставрирана е през 1933 г. по проект на архитект Александър Рашенов по подобие на запазена средновековна кула от крепостта Червен, намираща се близо до Русе.